CategoriesРазни

Емилия Димитрова написа история: българка влезе в топ 10 на „Мастърс Олимпия

50-годишната бодибилдърка Емилия Димитрова – Балкова постигна безпрецедентен успех за България, класирайки се на седмо място в „Мастърс Олимпия“ – престижен световен форум за жени над 40 години. Това е първият подобен резултат в историята на родния бодибилдинг и без съмнение ще остане като повратна точка в развитието на спорта у нас. Историята ѝ започва класически – в спортна зала в Бургас, където първоначално влиза от любопитство, а после остава завинаги, водена от дисциплина и постоянство. Днес зад гърба си има титли като абсолютна национална и балканска шампионка, както и първата победителка в мемориалния турнир „Мечката“. Всички тези постижения са ясен знак, че един ден тя ще стъпи на най-голямата сцена.

За самата Емилия участието в „Мастърс Олимпия“ е сбъдната мечта. В интервю признава, че никога не е очаквала да стигне толкова далеч и че самото излизане на сцената е усещане, което не може да се сравни с нищо друго. В Токио тя се изправи срещу световния елит – сред съперничките ѝ бяха представителки от Русия, Германия и САЩ, включително утвърдени имена като Олга Белякова и Ута Колер-Шпицбарт. Победителка стана южноафриканката Тиана Флекс, но фактът, че българката остави зад себе си редица от фаворитките, превърна класирането ѝ в истински рекорд.

Димитрова е и треньор в Бургас, където залага на индивидуален подход и правилна методика. Тя вярва, че големите резултати не се постигат с крайни лишения, а със системност, баланс и ясна цел. Подходът ѝ към храненето е разумен – без преработени продукти, с умерено количество захар и сол. В нейното разбиране захарта не е враг, ако се използва в мярка, а солта е жизненоважна за мускулната контракция, нервната система и мозъчната дейност. Именно това спокойствие и рационален поглед към спорта правят философията ѝ различна и достъпна за хора, които искат да тренират здравословно и устойчиво.

Успехът ѝ далеч надхвърля личното постижение. Той е исторически момент за България и вдъхновение за жени, които смятат, че възрастта е пречка за развитие. Примерът на Емилия доказва обратното – че успехът няма срок на годност, когато зад него стоят труд, знания и търпение. Нейната история е важна не само заради класирането, а защото показва, че мечтите могат да се постигнат, ако човек има смелостта да ги следва и волята да върви докрай.

CategoriesРазни

Кой какъв е по българските курорти?

Когато живееш на морето няма как да не ти направят впечатление доста много неща. При това Бургас съвсем не е Слънчев бряг, но като цяло положението по по-големите дестинации за летовници е кажи-речи едно и също.

По свои впечатления, бих разделил чужденците туристи на три вида:

ВИД 1: Това са руснаци, украинци, поляци, германци, които идват тук, заради по-приятния климат, заради плажовете, заради по-ниските цени. Една голяма част от тях предпочита като цяло България за почивка и избират тихи местенца. Ще ги забележите, защото вечно се мажат с кремове, тъй като бързо почервеняват. Те обикновено са доста неориентирани в обстановката и големи спестовници. Много често ще ги видите да си правят сандвичи с продуктите от шведската маса на закуска сутрин в някои от големите хотели, да надигат големи халби с бира и да стоят по един час на маса само с пържени картофи и цаца. Не дигат излишен шум, дисциплинирани са и вървят по групички.

ВИД 2: Гърци и турци. Колкото и да не ми се иска да обидя братята ни съседи, не мога да си изкривя душата. У нас те са много и правят впечатление на всички с поведението си. Държанието им е надменно, понякога надуто. Изискват много и гледат с насмешка на наши специфични черти. Това самочувствие, понякога премесено с арогантност и цинизъм, определено се дължи на историческите особености на миналото ни и, за жалост, няма как да променим. Остава единствено да се движим с гордо вдигната глава по улиците и да ги подминаваме, игнорирайки подобно държане.

ВИД 3: Аколхолиците. Да, България стана популярна като страна на алкохолния туризъм. Макар това да се отнася за организирани кроуве на Слънчев бряг, за жалост фактът, че този курорт е в България, прехвърля лошия имидж върху цялата страна. Британци и скандинавци идват тук и нарушават всички правила на доброто държание, мислейки си, че всичко им е позволено. Липсата на правилник за реда и забележки от страна на органите на реда затвърждават това им виждане. Но ако се замислите, какво да направят нашите полицаи и местни управници. Британците вливат пари в туризма. От тези им проявления се хранят много хора, които държат хотели, барове, дискотеки, ресторанти и магазини, а местната управа се страхува, че ако накаже буйстващите туристи ще стане медиен скандал, който ще прерастне до политически конфликт и, разбира се, британците ще направят всичко по силите си лошото петно да остане за нашата страна. Оказва се, че когато над нас има по-силно икономически държава, нещата не са толкова прости и намирането на решение не е никак лесна задача. Трябва много прецизно да се измисли как да се въздейства на положението. Но това няма да стане днес или утре.

Къде е основният проблем, който изтъкват британските репортажи? Алкохолът тук бил евтин. Е, добре, за тях може би, но на мен не ми е никак евтино да летувам в Слънчев бряг. Разликата в стандарта на живот си казва думата. Плюс това има един много хубав български афоризъм: кой е по-луд, този който дава баницата, или този който я взима? Във всички случаи човек сам носи отговорност за действията си.

Каквото и да се говори, ако преди българите смятаха британците за възпитани, то в последно време мнението на българина за британеца коренно се промени. И с право! Как да уважаваш нация, която се държи по този начин?