CategoriesРазни

Показателен пример

Днес искам да ви разкажа една история. Тя хем е актуална, хем се е случила пред (не чак толкова) далечната 1938 година. Реших да ви я споделя, защото случката е наистина интересна, а аз разбрах за нея една наскоро (отново) от мой клиент, който излезе много ерудиран и умен човек. Ето какво се случило…

urlПредставете си какъв е бил животът през 1938 година. Телевизията е била непозната за хората, а Интернет е съществувал само като концепция в някоя научно фантастична история, ако го е имало и под такава форма въобще. Като средство за масова информация се използвали печатните медии най-вече под формата на вестници, но широко разпространено било и радиото. Всички слушали радио и се афектирали от нещата, които се казвали по него.

В Щатите по радиото на CBS един млад водещ на име Орсън Уелс, едва 23-годишен тогава, решил да излъчи радио пиеса. Продукцията многократно се рекламирала и се съобщавало за нея като предстоящо събитие, така че хората да знаят, че става дума за радио-театър. За базова постановка било избрано произведението на Хърбърт Уелс „Война на световете“. Знаете ли каква е главната сюжетна линия в него? Идеята е, че марсианците атакуват Земята. Орсън Уелс започнал да чете и да пресъздава ситуацията, а думите му достигали до милиони уши едновременно. Голяма част от слушателите обаче не разбрали, че става дума за радио-театър и решили, че всичко е истина. Хукнали навън, обхванати от паника, и започнали да гледат към небето и пиникьосани да разпространяват новината мълниеносно. Резултатът бил мигновено всята безредица сред жителите на Америка и последиците от нея били никак малко.

Историята е показателна, но не ми се иска да ви обяснявам в детайли защо. Не съм специалист по пиар и медии. Реших да ви я преразкажа, защото за мен тя беше непозната и се надявам да ви е било интересна толкова, колкото беше и за мен да я узная.

CategoriesРазни

Детство мое, как хубаво беше ти

Есента дойде, с нея първите застудявания и дъждове, а не след дълго и зимата официално ще почука на вратата. Като си помисля за сняг, в момента се сещам за студ, високи сметки, зимни гуми, хлъзгав лед и куп други неприятни неща. А навремето не беше така – тогава обожавах снега. Нямах търпение да падне и с татко да излезем навън с шейната – той ме дърпа, аз се возя, ям сняг скришно, замерям го със снежни топки, сменям 2-3 чифта ръкавици на ден като се намокрят… Колко хубави времена бяха 🙂 Толкова молих баща ми да ми купи шейна, а накрая той ме изненада с такава, която сам беше направил за мен. Още я пазя някъде.

Сега се сещам как с децата от квартала си бяхме направили влакче от шейни. Вързахме ги една след друга, а отпред беше онази оранжевата с кормилото, ако се сещате. Сменяхме си местата кой да кара и се спускахме по една улица под наклон. Какви игри, какво нещо! Ех, детство мое, къде си сега?