Есента дойде, с нея първите застудявания и дъждове, а не след дълго и зимата официално ще почука на вратата. Като си помисля за сняг, в момента се сещам за студ, високи сметки, зимни гуми, хлъзгав лед и куп други неприятни неща. А навремето не беше така – тогава обожавах снега. Нямах търпение да падне и с татко да излезем навън с шейната – той ме дърпа, аз се возя, ям сняг скришно, замерям го със снежни топки, сменям 2-3 чифта ръкавици на ден като се намокрят… Колко хубави времена бяха 🙂 Толкова молих баща ми да ми купи шейна, а накрая той ме изненада с такава, която сам беше направил за мен. Още я пазя някъде.

Сега се сещам как с децата от квартала си бяхме направили влакче от шейни. Вързахме ги една след друга, а отпред беше онази оранжевата с кормилото, ако се сещате. Сменяхме си местата кой да кара и се спускахме по една улица под наклон. Какви игри, какво нещо! Ех, детство мое, къде си сега?