Юли и август са най-натоварените месеци за работа. Тогава много от нас, масажистите, са ангажирани с отпускарите, заделяли за лятната почивка. Много пътуваме из морските и други курорти. За това и на мен не ми остана много време да пиша в блога си.

Както вече съм споменавал, да си добър масажист означава и да си добър психоаналитик. Това лято можеха да ми плащат само заради това, а за масажа като бонус. Наслушах се на много гледни точки за много събития. Попроверих това и онова и реших, че трябва да пиша от време на време и по обществено значими теми.

Най-често коментираните въпроси това лято бяха безработицата и изтичането на мозъци. Почти всеки втори клиент имаше близък човек в чужбина. Всеки трети се оказа с роднина без работа. Независимо различните гледни точки, хората бяха единодушни, че не толкова кризата е виновна за настоящото положение, а недалновидната политика на управляващите. Независимо дали работих върху мускулите на лекар, мениджър, учител или спортист, всички те изразиха мнението, че демокрацията във формата, която я познаваме на нас, българите, не ни върши особено голяма работа. Във всяка бизнес сфера си има проблеми и ако не се вземат спешни мерки още сега, политическата криза ще продължи да се задълбочава. Все повече хора ще напускат родината, защото не успяват да намерят прилично препитание у дома…

Слушах със свито сърце и благодарих на Господа, че все още имам работа и се занимавам с нещо, от което всеки има нужда.

И тъй като масажът е важен, колкото и душевното здраве на човека, в моя блог, от днес насетне ще споделям по нещичко за родното ни общество и ще търся надеждата за бъдещето…