В тези трудни и тежки времена все по-често моя милост разсъждава върху старостта. Аз съм възпитан от моите родители, че най-важното в живота на един човек е да успее да съхрани достойнството си. Никога да не прекланяме глава пред несправедливостта, да отстоявам мнението си и прочее. По подобен начин аз възпитавам децата си, но честичко се питам какво искам от тях като виждам какво се случва. Жените продават телата си, мъжете продават душите си! Възрастните хора тънат в бедност и нищета! Ценности – няма! Това е тъжната картина на реалността. И оглеждайки се наоколо се питам, какво да посъветвам поколението след мен – да остаряват с достойнство подобно на моите деди или да остаряват в охолство, защото достойнството няма да ги нахрани и няма да ги стопли.