Понякога просто не мога! Е, не, наистина не мога!

Имам една клиентка, която постоянно ми се хвали какво си е купила. Винаги идва при мен след като е пазарувала. Очевидно има повече възможности, при това е доста симпатична жената и ми е приятно да я слушам как говори и коментира, но имам чувството, че е обсебена… от чаши с надписи.

Смятам, че чашата действително е нещо, което би могло да бъде обект на колекциониране. Самият аз имам няколко чаши, които са си само мои –  с различни апликации и форма. Дори в една дълбока и тумбеста си сипвам супа и таратор понякога. Но чашите с различни послания, наистина намирам за крайно отегчителни. Едва ли някой срещу теб ще тръгне да чете какво е написано. Освен това на самият теб скоро ще омръзне по причината, че всеки човек се променя. А  с това се променя и мотото на живота му… или на сутрешното му кафе.

Когато чашата ти проговори… нека не говори по този начин. Мъдрите мисли трябва да се запазват в главата ни, а не да се записват по чашите. Що се отнася до забавните изрази – след седмица вече няма да ти се струват толкова забавни. А след тях идват и други и водят към покупка на следващата чаша… и на следващата… и на по-следващата.  И накрая имаш 56 ненужни чаша, от които не можеш да пиеш едновременно, а само заемат място. Но пък си имаш цял речник с афоризми… който не ти върши никаква работа.