Гледам, че заглавия с ключовата фраза “50 нюанса” привличат вниманието, та реших днес и аз да нюансирам нещо. Само че, за ваше нещастие, независимо че съм масажист, няма в поста ми да има нищо еротично, романтично или от този род.

В моето полезрение напоследък изникнаха чужденците. И по-точно чуждестранните клиенти през зимата. Сезонът не е много силен, но все ще се намери някой руски морж, руса украинка, капризен турчин или заблуден грък. Все от нашия балкански край.

Всички те обаче, колкото и да ни приличат, толкова са различни. 50, че и повече, са нюансите на тяхното поведение. Или са предвзети, или  капризни до болка, или постоянно приказващи и сравняващи нашата с тяхната държава. Преди време имах един клиент македонец. Голям симпатяга, но да ви кажа, хич не беше в час. Говореше, говореше и явно мислейки, че не го разбирам, по някое време ми задаваше въпроса: “Как е еди-коя си дума на български?” Казвах му: “Същото, продължавай си мисълта”, а той ме гледаше с огромно съмнение.

Най-обичам мълчаливите клиенти. Няма приказки, няма изискване за отговори, които, ако не им се понравят, водят до дебати и спорове. За моя липса на късмет обаче, такива са рядкост. Повечето мърморят, разпитват, любопитстват, оплакват се… тези, които работят с хора ще ме разберат. Все трябва да си нащрек и да неутрализираш всяко настроение.