И защо е тази настървеност, хора? Щеше да е много хубаво да се обичаме такива, каквито сме. Ако няма разбирателство и любов – какъв е смисълът на всичко? Тук идва и темата за Господа, но тя е тежка и са нужни хиляди думи, за да обобщя опита си по нея, от дискусии с хора.
В общи линии, вярващите в Господ са или част от религия или от секта, която ги ограничава. Невярващите в Господ, атеистите, толкова са сграбчили тази идея, че не им позволява да бъдат широко скроени, и мисля, че не искат да си признаят, защото Егото им е обвързано с виждането, че такъв няма. И най-накрая моето мнение: нещо, което може да се нарече Господ според мен има, но не може да се докаже обективно, само субективно. Доказал съм си го с преживявания, които съм имал, а след това каквито и научни обяснения да са ми хрумвали са били неправдоподобни.
В същото време, този Господ няма религия и поповете със сигурност не са му представители. Господ може да се открие, както в църквата, така и у дома, така и във всяко живо същество, че дори предмет, атом, структура.
Това, което предпочитам за себе си, е да остана широко скроен. Винаги изслушвам и двата типа хора – вярващите и атеистите. И малко по-малко допълвам и изчиствам моите вярвания. А те са важни. Много важни за житейската ми философия.
Етикет: хора
Клиентите са различни, но си приличат
Хората са изключително различни един от друг. Убедил съм се в това в следствие на ежедневната ми комуникация с клиенти. Някои от клиентите в моето студио са редовни и се знаем от край време, обсъждаме какво ли не по време на процедурите и мога да кажа с ръка на сърцето си, че сме приятели.
Останалите хора, които идват при мен, бих определил по-скоро като случайни. Те са ми по-любопитни и често ми е наистина интересно да комуникирам с тях. Различни са, разказват разнообразни истории и ми дават по-широк поглед върху света. Разбира се, проявявам разбиране, когато усетя, че някой от тях не е сред най-комуникативните и не му се говори. Тогава не нахалствам, оставям хората да се наслаждават на масажа в тишина и компанията на приятна музика.
Ако трябва да съм напълно откровен, работата с други хора не винаги е лесна. Аз имам късмета при мен да идват приятни и разбрани хора и до сега не съм имал неприятна случка с мой клиент. В много други от сферите на услугите не е точно така. Истината е, че ако имате пряк досег с повече хора, необходимо е да сте отчасти психолог, добър комуникатор и да притежавате т.нар. умение емпатия или способност да се поставяте на мястото на другия.
В течение на работата си аз съм развил усет да преценявам клиентите си от пръв поглед. Ако някое младо момиче пред мен се усмихва притеснено, вероятно не е била на професионален масаж до сега и й е трудно да се отпусне. Познавам и мъжете, които за първи път се озовават в подобна среда. Знам как да процедирам с по-възрастните и с всеки от тях каква тема за разговор би била удачна. Вярно е, че всеки човек е различен, но знам колко често се проявяват стереотипите сред хората. Между определени типове клиенти често може да се открият и много прилики. Колкото повече работиш с хора, толкова с повече нюх се сдобиваш относно правилния подход към всеки непознат.
В блога ми ще има място и за обществени теми
Юли и август са най-натоварените месеци за работа. Тогава много от нас, масажистите, са ангажирани с отпускарите, заделяли за лятната почивка. Много пътуваме из морските и други курорти. За това и на мен не ми остана много време да пиша в блога си.
Както вече съм споменавал, да си добър масажист означава и да си добър психоаналитик. Това лято можеха да ми плащат само заради това, а за масажа като бонус. Наслушах се на много гледни точки за много събития. Попроверих това и онова и реших, че трябва да пиша от време на време и по обществено значими теми.
Най-често коментираните въпроси това лято бяха безработицата и изтичането на мозъци. Почти всеки втори клиент имаше близък човек в чужбина. Всеки трети се оказа с роднина без работа. Независимо различните гледни точки, хората бяха единодушни, че не толкова кризата е виновна за настоящото положение, а недалновидната политика на управляващите. Независимо дали работих върху мускулите на лекар, мениджър, учител или спортист, всички те изразиха мнението, че демокрацията във формата, която я познаваме на нас, българите, не ни върши особено голяма работа. Във всяка бизнес сфера си има проблеми и ако не се вземат спешни мерки още сега, политическата криза ще продължи да се задълбочава. Все повече хора ще напускат родината, защото не успяват да намерят прилично препитание у дома…
Слушах със свито сърце и благодарих на Господа, че все още имам работа и се занимавам с нещо, от което всеки има нужда.
И тъй като масажът е важен, колкото и душевното здраве на човека, в моя блог, от днес насетне ще споделям по нещичко за родното ни общество и ще търся надеждата за бъдещето…