Има едни мъже, които винаги обичат да се правят на големи противници на връзките. Има ли живот след брака? За един приятел питам. Ей такива статуси качват в социалните мрежи в опитите си да се изживяват като плейбои, готини мъжаги с работа и кола, защото колата вдига левъла, а ако имат приличен часовник, се чувстват като недостижими богове на тестостерона. Тези господа смятат, че жените са готови на всичко за внимание от тях и едва ли не, че жените са готови на всичко. Не знам дали сте забелязали, но на мен ми се струва, че точно тези господа свършват с някоя деспотична жена, която дори не е привлекателна. Да се чудиш как тази жена го е хванала този мъж. Странно нали?
Етикет: живот
Би ли живял на самотен остров? – ама сериозно
В нещо като паразитни са се превърнали някои фрази. Такива са „тая държава“ (което отказвам да коментирам в блога си), „много лошо време“ (хората все се оплакват, когато няма какво да кажат) и „искам да замина на самотен остров“. Последното е израз на това, че всикчо ти е дошло до гуша. Mакар че в последния израз се върти един скрит копнеж.
Боже, ама само си представете самотния остров!!! Аз мога да го видя дори. Ей го там с бели плажове, лазурно, прозрачно море – чисто и красиво. Мога да помириша неподправения аромат на морска вода, не премесен с градски дим или миризми от крайплажни капанчета. Чувам тишината… А вие чува ли ли сте морската тишина? Тя се състои от шума на вълните, вятъра и крясъка на птиците. Виждам сенките на дърветата покрай плажната ивица. Представям си някъде там къщичка насред дърветата. Моята би била дървена с отворени дървени капаци и сръчно прикрепени стъпала към стволовете на дърветата. Обкръжена е с лека мрежа, която да ме пази от комарите нощно време. Общувам си само с малки животинки и си прекарвам супер откъснат от интернет, рекламите по телевизията, нахалните роднини и хора, които все недоволстват, че нямам време да се видим.
От друга страна обаче… колко време ще ми е приятно да остана на това място? А на вас? Първата седмица ще е вълнуващо. След това ще изчерпам желанието си да си ловя храната и да си стривам сухи листа за подпалки. Добре, ще си отспя за цяла година напред, ще се нарадвам на чистото море и чистия пясък и какво? След около месец ще ми залипсват приятелите, след тях и досадните роднини. И след като съм направил всичко, което може да се направи – като това да си построя къщичка, да си направя градинка, да си ловя, да изследвам, да плувам, да градя пясъчни замъци, да тичам, тренирам и заяквам, хващам здравословен тен и така нататък и така нататък – всикчо, което можете да се сетите като занимания… престоят ще ми омръзне. Ще съм ужасно отегчен и ще ми стане скучно.
Ще се замисля, че самотата всъщност не е толкова хубаво нещо, а островът е по-прекрасен, когато е споделен. Ще осъзная, че всъщност може би е по-добре да съм там, където нещата се случват, а не там, където нищо никога не се случва. Дори в този момент смятам, че бих желал да наблюдавам как се гради историята, отколкото да съм в периферията и да оставя времето да се измерва само с изгревите и залезите. Колкото и романтични да са те, пасивното съзерцаване ми се струва по-лошо, отколкото това да съм активна част от света и макар и малка прашинка от човечеството, да се опитам да повлияя на нещо… някъде там.
А ти кое избираш – живот на самотен остров или в големия и шумен град?
Връзката между позитивното мислене, любовта и хлябът на Елиаз– хлебозавод Горубляне
Като човек, който постоянно мисли за силата на тялото, добрия тонус и следи доброто здраве както на клиентите си, така и на самия себе си, се стремя винаги да давам положителен пример. Та… попаднаха на хляб от хлебозавод Елиаз и останах впечатлен от нетипичното послание, изписано върху опаковката „Хлябът е вибрация и светлина”.
Има си причина за това и думите не са случайни. Много популярно е мисленето, че всяка храна изгражда организма ни като му доставя най-необходимите съставки, защото в нея е скрит информационен код. Помните ли, че преди време имаше много нашумял филм, който говореше, че най-полезна за организма ни е живата вода – онази прясна вода, която идва точно от водоизточника си. Водата, която идва от тръбите вече не носи енергийния си заряд, или казано с по-специфични думи – не носи вибрациите, които ще стабилизират организма ни.
Хората, които не приемат качествена храна израстват хранително отровени, което ще рече че изкуственото замърсяване, засегнало организма им не им позволява да разгърнат потенциала си. Смята се дори, че те постепенно придобиват нехарактерни черти като егоизъм, агресивност и живеят под стрес.
Обратното на написаното дотук –всички вие трябва да сте забелязали колко добре се чувствате когато отидете сред природата – на чист въздух, сред зеленина, или когато започвате да се храните с ваша домашно приготвена храна или такава, добита по естествен път, без да е опакована във вакуумна опаковка или преработена през машина. Това е усещането, за което ви говоря. Чувствате се по-здрави, кожата ви засиява, дишате с пълни дробове. Това чувство не можете да назовете, но то е от онези неща, които са невидими за окото, но знаете че са там и не ви трябват химични анализи или научни доказателства за да ги приемете. Също както знаете, че въздухът е навсякъде около нас и чрез него ние можем да живеем, макар да не го виждаме.
Няма по-добър начин да покажеш, че продуктът в който влагат толкова много работа в Елиаз, е чист и се стреми да ви поднесе именно това състояние на позитивно чувство на баланс на целия ви организъм. Изведнъж придобивате енергия и имате ентусиазъм да се захванете за работа и да свършите всяка задача по възможно най-добрият начин. После сте безкрайно удовлетворени от себе си и в главата ви изниква думата „щастие”.
Всъщност, това, което изпитвате е любов на едно ментално ниво. Или по-скоро чувството, което вие не можете да осъзнаете като такова, но това, че се настройвате позитивно към себе си, към света, към близките си. Интересно че любовта във същата тази форма присъства и в дъновизма – учение, което набира все по-голяма популярност. Като основна макро и микорокосмическа категория, която действа във всички аспекти на човешкия живот, любовта се разглежда като стремеж – в емоционалната ни сфера, като чувството – вътре в душата ни, като силата, която ни позволява да създаваме идеи и да контролираме света си, и като принципи, вътре в самия ни дух.
Ето как нещо толкова малко и естествено като хляба може да бъде нещо толкова основополагащо, за да постигаме успех във всяко едно отношение. Точно може би и затова хлябът на хлебозавод Елиаз има толкова истински, богат вкус и не прилича на нищо от онова, което сме хапвали преди. Лично аз си взимам „100 Зърна” и ще продължа да го правя и за в бъдеще, защото по мое мнение е това, което търся искам и като визия и като вкус на продукт, в чиято работа в Елиаз е вложено не просто труд, а усърдие за създаването на нещо стойностно. И това си личи.