Като човек, който работи с много хора, съм чувал какво ли не. Клюките са нещо, от което не мога да избягам в ежедневието си. Не мога да си затварям ушите, както не мога и да оставам безучастен, към онова, което чувам.
Да си модел изглежда е нещо супер. Но не професионално, а само така – за хоби. Колкото да начешеш суетата си и да си създадеш нови познанства сред модните среди. Може би да се почувстваш красив или красива или поне да начешеш егото си.
Всъщност повечето жени и мъже, които се хващат за това имат високото самочувствие, че притежават блясък и красота, както никой друг. Всъщност лошо няма. Но за жалост половината от тези хора имат само усещането, че са, докато всъщност НЕ притежават онзи ефект „уау?, който големите рекламисти търсят.
Много са красивите у нас, но за жалост няма кой да ги отсее, така че да останат бисерите – наистина талантливи и артистични хора. Преди има-няма 10 години работеше модна агенция „Джей Моделс?, която отбираше перлите от песъчинките и наистина на конкурсите за красота, които бяха толкова нашумели, виждахме достойни претенденти, харесвахме и давахме гласа си. Четяхме интервюта с тях, следяхме живота им. А днес, нека се замислим – откога не сме гледали наистина престижен конкурс.
Задоволихме се с реалити шоу, което единствено пародизира професията „модел? и превърна в евтино зрелище конкурс с дългогодишни традиции в света, създаден с благородна мисия. Щеше да е много тъжно, ако всъщност не беше по български му смешно.