Обичам да играя петанк, защото за мен това е повече от игра – това е начин да се отпусна, да се концентрирам и да се свържа с хората около мен. Когато хващам металната топка в ръката си, усещам тежестта ѝ и фината вибрация при всяко движение, и за миг всичко останало спира да има значение. В този момент няма телефони, срокове или шум от града, всичко се свежда до точния ъгъл на хвърлянето, до силата и скоростта, с която пускам топката по земята. Харесва ми как петанкът изисква търпение и наблюдателност, как всеки малък детайл – малка неравност по терена, леко отклонение на ръката, моментален избор на стратегия – може да промени резултата. Играта ме учи да бъда спокоен, да наблюдавам другите и да оценявам дребните радости от добре направено хвърляне, от смеха на приятелите, от тихата удовлетвореност, когато топката ми се доближи точно до целевата.
Освен личното удовлетворение, обичам и социалния аспект на петанка. Докато играем, разговорите се сливат с играта, шегите се редуват с напрежението на точния удар и всеки момент носи усещането за приятелство и съпричастност. Не е нужно да съм най-добрият или да спечеля – радостта идва от самото участие, от умението да се концентрирам, да направя правилния избор и да се насладя на движението на топката. Има нещо магично в това как проста игра, която на пръв поглед изисква само да хвърляш топка, всъщност съчетава стратегия, техника, търпение и удоволствието от социалната интеракция.
Петанкът има прости, но ясни правила. Играе се на равна повърхност, обикновено пясък или фин чакъл, с метални топки и малка целева топка, наречена „кошон“. Играчите или отборите се редуват да хвърлят топките си, като целта е да се доближат възможно най-близо до кошона. Победител е този, който в края на рунда има топките си най-близо до целевата. Играта продължава до предварително определен брой точки, обикновено 13, а стратегията се състои не само в точно хвърляне, но и в тактическо изместване на топките на противника или защита на собствените.
За мен петанкът е идеалният баланс между ум, ръка и душа, момент, в който мога да забавя ритъма на живота, да усетя настоящето и да се свържа с хората около мен, докато една малка топка променя всичко.
