Когато календарът отбележи първия сняг и градусите паднат под нулата, много бегачи, с които се виждам в парка, решават да преминат в хибернация. Затварят маратонките в шкафа, забравят за екипите и се прехвърлят на дивана. Някои с оправданието, че „студът е вреден“, други – че „пътищата са опасни“. И двете са клишета. Да, студът не е приятен, но и не е убиец, ако се подготвиш. Опасностите по улиците са реални, но могат да се избегнат с малко внимание.
Още в началото на ноември се обзаведох с челно фенерче. Точно такова, каквото ползват спелеолозите. Осветява пътеката като по книга. Не е скъпо, а спасява от внезапни ледени късове и неравности. Преди да изляза, обличам повече слоеве, отколкото ми се струва разумно. Един тънък бързосъхнещ потник, после полар, и отгоре водоустойчиво яке. На краката – две чифта чорапи. Не е нужно да се изпотяваш, важното е да не ти измръзнат пръстите.
Най-големият враг на зимното бягане не е студът, а ледът. Затова избирам маршрути с асфалт или утъпкана пръст. Избягвам паркове с много дървета, защото клоните често се чупят и падат върху алеите. Внимавам и за колите – не всеки шофьор очаква някой да тича в такова време. В началото беше трудно. Краката се схващаха, а дишането идваше накъсано. Но след няколко бягания свикнах. Сега се чувствам дори по-жизнен, отколкото през лятото.
Много хора се оплакват от липса на мотивация през зимата. За мен решението е да си поставям малки цели. Например – да пробягам 5 километра без спиране. Или да направя 20 лицеви опори след тренировката. Тези дребни победи ми дават енергия да продължа. Зимата не е пречка за бягането. Тя е предизвикателство. И както казва един мой приятел: „Който може да тича в студ, може да тича навсякъде.“
Тази година реших да не се отказвам. Да тичам, докато снегът започне да пречи сериозно. Може би ще се прехвърля на крос-кънтри ски. Или ще се пробвам с кънки. Важното е движението да не спира.“