CategoriesРазни

Лечение чрез цветове

Още в древността лечебната сила на цветовете е била използвана изключително много. Тогава религиозните храмове са се боядисвали с определени цветове, за да носят успокоение и смирение на вярващите. В днешно време учените усилено изследват лечебните свойства на цветовете върху човешката психика и настроения.

Така различни изследвания доказват, че хората се повлияват от определена светлина и цветове. Ето защо например в някои затвори и психиатрични отделения най-буйните пациенти се поставят в стаи, боядисани в розов цвят. По този начин пациентите и затворниците се успокоявали и това сочат наблюденията в редица институции, които имат розови стаи.

Последните разработки в тази област твърдят, че червеният цвят подобрява паметта и концентрацията. В същото време в древността цветът се е асоциирал с кръвта и се смята, че наблюдаването на червеното спомага за по-доброто кръвообращение и се препоръчва на хора, които страдат от анемия.

Небесно синият цвят от своя страна се препоръчва да се наблюдава от хора, които са загубили своето вдъхновение. Съзерцанието на небесното синьо ще ви направи най-креативните хора или поне ще ви помогне да излезете от дупката, в която сте попаднали. Друга теория твърди, че синьото е цвета на успокоението и релаксацията и се препоръчва при напрежение и нервност.

Зеленият цвят пък освобождава от стреса и напрежението. Изследванията показват, че съзерцанието на природни пейзажи и зелени полета ще прочисти съзнанието ви. Освен това зеленият цвят е много полезен да се наблюдава при проблеми със зрението и главоболие.

Оранжевото се препоръчва при умора и депресия или различни физиологични проблеми със стомаха.

 

CategoriesРазни

Релаксация чрез музика

Има много начини човек да си почива и да отпуска тялото си. Масажите са прекрасен метод, чрез който можем да махнем натрупалото се напрежение в мускулите ни, но не само те имат нужда от отпускане. Понякога тялото ни е достатъчно релаксирано, но продължаваме да изпитваме напрежение и умора. Чувстваме я физическа, без това да е задължително да е така.

В тези случаи имаме нужда да изключим мозъка си за момент. Това е доста трудно… всъщност невъзможно, но знаете какво имам предвид. Всъщност мозъкът, както казваше дядо ми, има две режима – помнене и мислене. Ако предположим, че е прав, то когато си почиваме е важно да ограничим до минимум мисленето.

Една страхотна техника за отпускане от натрапчивите мисли, които ни напрягат дори физически е слушането на музика. Разбира се, тя е индивидуална за всеки човек според личните предпочитания. Когато се чувствате натоварени от работата и задълженията си и това ви изморява чисто физически, изберете подходящ сет с любима музика. Отпуснете се на удобно място – меко кресло, легло или диван. Пуснете музиката с нормална сила (това е важно, защото прекалено силната музика в ушите ви, само ще ви натовари допълнително) и се отпуснете. Важно е да е отпуснете, тоест да отпуснете тялото си. Това е първия етап, чрез който ще можете да се отърсите от напрежението, с какъвто и произход да е то.

Започнете да се заслушвате в музиката, която сте избрали. Щом това е вашата музика, тя ви харесва. Концентрирайте се върху мелодията – не върху текста. Текста е само подсилващия елемент. Той не ни интересува. Интересува ни мелодията. Оставете й се и започнете да правите асоциации с „движенията“ й. Представете си форми, цветове, които си подхождат с тази музика. Дори можете да „отидете“ мисловно на определено място.

Ще останете удивени колко благоприятно действа тази техника на разпускането след натовареното работно ежедневие. И за финал, в най-добрия случай ще изпаднете в блажена медитация, която бързо и пълноценно ще ви отведе в страната на сънищата.

 

CategoriesРазни

Представяте ли си невъобразимото?

Когато си на масаж имаш около час да останеш със себе си. Освен ако не предпочиташ да говориш. В действителност бъбренето по време на каквато и да е процедура за някои е просто начин да се разведрят и поклюкарстват. Предимно за жените. Други бърборят от неудобство или защото са напрегнати. Но има и един процент „пациенти“, които мълчат твърде много. Именно в такива моменти често се питам за какво ли си мислят.

Някои може би изпразват главите си, други може би се опитват да разсъждават върху належащите си грижи. Една много приказлива клиентка дойде при мен миналата седмица извънредно мълчалива. Попитах „За какво си мислиш?“ Позволих си, защото я познавам отдавна. А тя отвърна, че се опитва да си представи невъобразимото (!!)

Гледала предния ден предаване по Дискавъри за начина, по който функционира човешкият мозък. По време на предаването задавали въпроси за разсъждение от зрителите. Един от тях бил дали хората могат да си представят неща, които са само теоретично доказани, но никой не може действително да предвиди как ще изглеждат. Например – всички ние имаме зрение, което възприема определен спектър на светлина. Цветовете стават видими благодарение на него. Но съществуват и ултравиолетови лъчи, и инфрачервени. Без да сте ги виждали никога, можете ли да си ги представите? Наистина ли ще са виолетови или червени, както сме ги идентифицирали и възприели, след като знаем със сигурност, че те са невидими за човешкото око. Може ли човек да си представи цвят, който никога не е виждал изобщо?

coloursКак мислите вие? Аз смятам, че логично и рационално мислещите хора няма да успеят. Но онези с абстрактно мислене, мислене тип „извън кутията“, хората на изкуството и всички онези с шантава същност и необятно въображение биха могли да имат поне някакво вътрешно усещане за нещата.  Инфрачервените лъчи аз не си ги представям в червено, например. А може би в някакъв много ярко бляскащ цвят. Да, наистина вярвам, че има такъв цвят. Просто ние не го забелязваме. Мисля си дори, че човешкото зрение е дотолкова ограничено, че например не можем да видим всички онези ярки цветове, които модерните LED телевизори ни показват- толкова наситено и толкова красиво. Също така смятам, че в пределите на въображението ни има много кътчета, които изобилстват от въпроси. Защо не можем да виждаме в тъмното? Защо не можем да подушим любимите ни хора от километър? Как така сънуваме? Съществуват ли действително местата от сънищата ни… и прочие и прочие…