Анализирай и яката съседка ще ти стане гадже. Визуализирай и ще се махнеш от панелката, може даже да си купиш остров. Това му трябваше на отчаяния човек, който още близката секта не е успяла да го привлече. The Secret е филм с, може би, добра идея – повече духовност за масата – но от гледна точка на сценарий, е просто прекален за българското общество. А колко хора взеха, че повярваха. И наизлязоха стотици ню ейдж книги, които взеха да се продават като топъл хляб.
Все пак четящите са толкова грабнати от идеята, че с визуализация ще постигнат всичко, че в подсъзнанието им логото се е загнездило и мислят, че трябва да изконсумират всичко, което излезе под негово име. The Secret всъщност възпитава на обратното, което е нужно, за да успееш. Не става само с визуализация, трябва и правене, много действия. Не става само с престорена усмивка по улицата. Не става само с приказване колко ти е хубаво.
Истинското щастие, предвидимият успех, е само ако вършиш нещо, в което си добър всеки ден и го правиш с цялото си същество, давайки всичко от себе си, посвещавайки се.
Ако си мислиш само за себе си и си меркантилен, едва ли ще ти се сбъднат всички копнежи. Замисли се… защо ти е на теб ферари? И за да концентрираш капитала за „скъпа“ кола в теб, колко хора ще оставиш без нещо, което ще им бъде нужно, а не прищявка? Аз си стоя твърдо зад мнението и думите, вие как мислите?