Наскоро прочетох за американски тийнейджър, който в продължение на три години тайно е използвал електронни цигари. Накрая стига до болница с диагноза, която звучи почти абсурдно – „попкорн бял дроб“. Името звучи комично, почти като градска легенда. Но зад него стои едно сериозно и необратимо заболяване – облитериращ бронхиолит. Диагноза, която означава не просто „кашлица“, а белези по малките дихателни пътища, хроничен недостиг на въздух, хрипове и в най-лошия случай – нужда от белодробна трансплантация.
Това не е поредната страшна история, с която възрастните плашат децата си да не пушат. Болестта се среща рядко, но е крайна – няма лечение и няма връщане назад. Белите дробове не могат да се „оправят“ – когато веднъж са увредени, увреждането остава за цял живот.
Името идва от случаите на работници във фабрики за пуканки, които са били изложени дълго време на един конкретен химикал – диацетил, използван за изкуствен маслен вкус. При вдишване той буквално „изгаря“ фините бронхиоли. По-късно същият диацетил (и негови производни) започва да се открива в някои ароматизирани течности за вейп. В Европейския съюз е забранен, но в САЩ все още се използва, а в нерегламентираните продукти – каквито пълнят онлайн магазините и сивия пазар – няма никакви правила. Просто никой не знае какво точно има вътре.
Най-подмамващото при вейпа са ароматите – плодове, ванилия, кола, дъвка – всичко мирише вкусно. Но много от тези вещества, макар и безопасни за хранене, стават токсични при нагряване и вдишване. Дробовете не са предназначени да обработват химия. Не знаят как. И страдат.
Това не е морален укор към онези, които вейпват. А реалност, която трябва да бъде казана. Особено ако имаме деца, които вярват, че това е просто „дим с вкус на бонбон“. Не е. И не е безопасно. И да – за някои хора ще бъде без последици, точно както някои пушачи никога не развиват рак. Но други… получават „попкорн бял дроб“ на 16.
Не пиша това, за да изплаша. Пиша, защото вярвам, че фактите трябва да се знаят, преди изборите да станат навик. А някои навици, за съжаление, се плащат със здраве. Не винаги веднага, но винаги трайно.
