„Пуф-паф, пуф-паф“ знаеха всички деца! Преди да пътуваш с влака беше и необходимо, но и удобство, и атракция, и удоволствие. Всъщност и днес е така. Аз лично обичам да пътувам понякога с влак. Независимо, че има и междуградски автобуси, цените за превоз не могат изобщо да се сравнят. С парите за еднопосочен автобусен билет, пътник, с билет отиване и връщане, се вози с влака и в двете посоки. В мотрисата можеш да станеш и да се разходиш, да ползваш тоалетната, да отвориш прозореца или друго. Освен това купетата осигуряват по-голяма самостоятелност и не е нужно да слушаш какво си говорят онези от 8-ми ред.
От друга страна частните автобусни превозвачи осигуряват значително по-чисти седалки, климатик, понякога филм и по-бързо придвижване от точка до точка. Това не може да се отрече. Но какво от това, след като финансовата част е водеща при избора на транспорт за хиляди хора. Държавната железница значително улеснява студенти и ежедневно пътуващи работещи. Благодарение на транспортните карти се спестяват от 7 до 12-13 лева.
Но тъжното в цялата ситуация е, че железницата изпада във все по-ужасна криза. Предния уикенд ми се наложи, след толкова време, да пътувам с влак и останах потресен от условията, от скоростта, от това, че хората са се примирили. Но какво да направят иначе – усвояването на парите от бюджета сред приближени на партиите е толкова видимо, че всяко говорене отдавна е излишно. Всички са изморени от това гражданското им мнение да бъде жестоко потъпквано. Измамите и престъпленията в сектора пък продължават да рикошират точно върху обикновените българи. Поради непрестанното закъснение на влаковете някои работещи все пак се принудиха да използват автобус. Други се присъединяват към съсед, който прави редовни курсове към близките населени места на цената на автобусния билет. „Процъфтява“ активността и на фейсбук групите „Пътуващи между…“ 
Преди само година-две съществуваше „Уикенд Експрес“, който изминаваше разстоянието София-Бургас за 5 часа, като спираше на Септември, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Ямбол и Карнобат. И успяваше. Да е закъснявал най-много 15-20 минути и то рядко. И след това изведнъж се оказа, че трасетата са стари, че влаковите композиции не могат да пътуват с висока скорост и започнаха едни закъснения поради ремонти и ред други причини. Много съкращения се отчетоха в сектора. Пуснаха отново стари мотриси и прибраха новите. Така останаха и само най-редовните пътници – тези, които се движат всяка седмица или всеки ден. Приходите към БДЖ намаляха.
Остана надеждата… че след ремонтите отново влаковете ще бъдат транспорт на ниво. Че БДЖ ще има малко по-престижно лице и ще се превърне в предпочитан транспорт. Но сега е в отчайващо положение. Сега олицетворява същинското лице на състоянието на цялата ни държава. И вместо да се подобрява, става още по-зле.
След време десетки деца дори няма да знаят как прави влакчето. Пуф-паф!
Колкото повече се доближаваме до месец март и колкото по-хубаво е времето, толкова повече се засилват опасенията ми, че добрата стара Баба Марта, ще ни изненада, както прави всяка година.
