Днес бих искал да споделя нещо с вас. Правя ремонт на апартамента и сменям секцията в хола. Намерих в долен рафт  прашасалият акордеон на дядо ми и стари учебници по медицина. Единият от тях е от 1936 г подписан от автора. Та, ето накъде вървят мислите ми… опасявам се, че ако НС приеме вече толкова дискутираните  промени в НК, отнасящи се за културните ценности, то тогава задължително ще трябва да регистрирам тази книга  и още цял куп учебници които открих, барабар с акордеона на дядо ми, който е толкова стар и неизползваем, че ако го обявя за продан няма дори да има кой да го купи. Според негласуваните още изменения всеки гражданин ще трябва да регистрира всяка вещ по-стара от 50 години, в противен случай го очаква затвор.

Като изпаднах в този казус – дали и кое ще трябва да се регистрира, изчетох каквото успях да намеря в мрежата. Едни от най-ясните интервюта бяха на Кирил Христосков, бивш експерт от ГДБОП по въпросите с културното наследство, проф. Валери Стефанов и Светослав Кантарджиев, учредител на  Фондация „Мизия? за опазване на културното наследство.

Все още пресни са ми думите на Кантарджиев, че промените в закона като цяло са абсурдни. Такъв закон не само демонизира арт търговията в страната ни, но и застрашава човешки права и свободи.

Мисля, че дори още неприет накърнява интересите на обикновени хора като мен, защото ни поставя в нетипични ситуации и поражда вина без реално да съществува такава. Първо, защото не само аз, а всеки втори-трети човек притежава картини, икони, стари тефтери, вази, дори ножове, наследявани дълго в рода. Помислете какво ще стане, ако такъв закон бъде приет в една западноевропейска страна,каквато е Австрия или Италия. Тогава повечето хора ще трябва да регистрират почти цялото си имущество, барабар с част от мебелировката.

Много се надявам след вдигнатия шум в медиите този закон да остане само като предложение и да не се стига изобщо до гласуването му. И аз като г-н Кантарджиев смятам, че той лишава хората от свободии.