Много от учителите на школата „Дзогчен“ не са били интелектуалци или учени. Някои от тях дори не са умеели да четат. Ала предаването на уменията от учител на ученик и размяната на топлота и блаженство остават непрекъснати и до днес.

По традиция учителят въвеждал ученика в природата на ума. Той или тя посочвал постигнатото от ученика познание. След като получили тези наставления , учениците медитирали известно време в уединение, докато медитативната им реализация укрепне. После те можели да изразят постижението си в няколко стиха, с духовни съвети бликащи направо от сърцата им. Те предавали тези сърдечни съвети, плод на тяхната практика, на следващия ученик, който пък на свой ред се вглъбявал в съзерцание и се упражнявал върху тях, докато също не постигнел реализация.