Когато си на масаж имаш около час да останеш със себе си. Освен ако не предпочиташ да говориш. В действителност бъбренето по време на каквато и да е процедура за някои е просто начин да се разведрят и поклюкарстват. Предимно за жените. Други бърборят от неудобство или защото са напрегнати. Но има и един процент “пациенти”, които мълчат твърде много. Именно в такива моменти често се питам за какво ли си мислят.

Някои може би изпразват главите си, други може би се опитват да разсъждават върху належащите си грижи. Една много приказлива клиентка дойде при мен миналата седмица извънредно мълчалива. Попитах “За какво си мислиш?” Позволих си, защото я познавам отдавна. А тя отвърна, че се опитва да си представи невъобразимото (!!)

Гледала предния ден предаване по Дискавъри за начина, по който функционира човешкият мозък. По време на предаването задавали въпроси за разсъждение от зрителите. Един от тях бил дали хората могат да си представят неща, които са само теоретично доказани, но никой не може действително да предвиди как ще изглеждат. Например – всички ние имаме зрение, което възприема определен спектър на светлина. Цветовете стават видими благодарение на него. Но съществуват и ултравиолетови лъчи, и инфрачервени. Без да сте ги виждали никога, можете ли да си ги представите? Наистина ли ще са виолетови или червени, както сме ги идентифицирали и възприели, след като знаем със сигурност, че те са невидими за човешкото око. Може ли човек да си представи цвят, който никога не е виждал изобщо?

Как мислите вие? Аз смятам, че логично и рационално мислещите хора няма да успеят. Но онези с абстрактно мислене, мислене тип “извън кутията”, хората на изкуството и всички онези с шантава същност и необятно въображение биха могли да имат поне някакво вътрешно усещане за нещата.  Инфрачервените лъчи аз не си ги представям в червено, например. А може би в някакъв много ярко бляскащ цвят. Да, наистина вярвам, че има такъв цвят. Просто ние не го забелязваме. Мисля си дори, че човешкото зрение е дотолкова ограничено, че например не можем да видим всички онези ярки цветове, които модерните LED телевизори ни показват- толкова наситено и толкова красиво. Също така смятам, че в пределите на въображението ни има много кътчета, които изобилстват от въпроси. Защо не можем да виждаме в тъмното? Защо не можем да подушим любимите ни хора от километър? Как така сънуваме? Съществуват ли действително местата от сънищата ни… и прочие и прочие…