Все по-често напоследък се сещам за годините, в които аз бях дете и за начина, по който се забавлявахме тогава. Да, времето беше различно и игрите бяха различни. Няма да съм от хората, които твърдят, че тяхното детство е било по-добро от това на сегашните деца. За мен е напълно ясно, че епохата е различна.
Когато ние бяхме деца много обичахме да играем навън – пред блоковете и къщите, с децата от квартала. Сред най-популярните игри бяха дама, стражари и апаши, народна топка, ние момчетата естествено обичахме да играем на футбол, федербал. Имаше дори една игра, която в различните краища на България е позната по различен начин. Ние я наричахме „Шмайзер“, но мисля че по-популярното й име е „Бомба“.
Момичетата от своя страна обичаха да играят на ластик и да скачат на въже. Освен това имаха и още няколко други популярни, типично момичешки игри, с топа и пляскане на ръцете, които така и не разбрах как се играят, а още по-малко как се казват.
Хубаво детство беше – изпълнено с много смях и забавление. С течение на времето навлязоха и телевизионните игри и това беше особено интересно за всички ни. Събирахме се в апартаментите на приятели те си, които имаха такава игра и играехме до момента, в който не се приберат родителите му от работа…
Да, може би това е основното нещо, което щях да забравя – родителите ни ни оставяха сами. Може би са се притеснявали да го правят. Разбира се винаги се провеждаше сериозен инструктаж за това какво може и какво не може да се прави докато сме сами вкъщи, но въпреки това си оставахме половината ден след или преди училище сами у дома. Нещо, за което днешният родител не може и да си помисли. Днес училищата предлагат така наречените „занимални“, които осигуряват надзор на децата, докато някой родител или упълномощено лице не дойде, за да ги прибере по безопасен начин от училище.
Връщайки се към начините на забавление на днешните деца – те са претрупани със компютърни игри и такива, които могат да се инсталират на мобилните телефони. И да, всяко дете има мобилен телефон, с който си общува с приятелите и основно с родителите.
Времето е различно – Епохата е различна и децата на тази епоха растат изключително предпазвани от опасностите на света, а в същото време придобиват своята представа за него от неспирния дигитален източник, наречен Интернет.
