Споделено от Петър • Page 10

Какво да НЕ правим след масаж?

Posted on 12.01.2016by PeshoMasaja

Преди време бях писал по въпроса дали да се храним, или не преди или след масаж. Статията можете да я прочетете, ако ви интересува. Тогава бях изумен от клиентка, която ми зададе съответния въпрос. Днес обаче се уверих, че има наистина хора, които правят там каквото правят, и избират да идат на масаж в едно доста неподходящо време.

Ето ви пример. Работя си понякога в един Спа хотел и правя частичен масаж на една девойка, дошла на почивка с приятеля си. Почвам да й разтривам раменете, а тя ми разказва каква била програмата й за деня. Щяла след масажа веднага да влезе в парната баня, след това в студената стая, след това пак в парната баня… Трябваше за възразя. Вероятността да й падне кръвното след толкова много процедури е едно на ръка. Второто е, че ще отиде ефектът от маслата, които използвам.

Дами и господа, които обичате глезотиите и се наслаждавате на релакс уикенди, обикновено когато идете на масаж, вие се отпускате. Това е работа на масажиста, който ви пуска музика в приятна атмосфера с приглушена светлина. Вие сте заобиколени от кристали, аромати, които ви приспиват. Масажистът разтрива мускулите като набляга на проблемните групи. След процедурата сте лениви и леко сънливи. Най-добре се отдайте на релакс – разходете се, изпийте един чай или кафе, или пък се приберете и гледайте телевизия, поспете час-два. Да ходите на други процедури обаче не е за препоръчване. Парната баня подлага тялото на стрес, след това студената вода го вкарва в шок. Вероятността да ви призлее е много голяма. Такива неща са се случвали. Не означава, че точно с вас ще станат, но не е изключено. Другото – вашият масажист е избрал чудесни масла, с които да захрани кожата ви. Едно влизане в сауна или парна баня ще ви изпоти. Това означава, че порите ще изхвърлят маслата, а възможността да станете мазни също е голяма.

Така че, каквото и да правите, след масаж изчакайте поне час, прекаран в абсолютен релакс, преди отново да се впуснете в спа приключения или натоварващи занимания. Всичко друго – може.

Разни

Кога се украсява и кога се разваля елха?

Posted on 15.12.2015by PeshoMasaja

Разхождам си се аз по центъра и гледам, че всичко е украсено по един много подходящ, чудесен начин. От първите дни на декември като са се завили едни лампи и гирлянди, ума да ти зайде. Красотата обаче е основно вечер, когато тъмнината прикрива някои несъвършенства, а блясъкът и светлините насочват погледа.

Да украсиш един град предколедно е добре. Но колегите жени вече ме питаха дали е украсено у дома. Мисля, че това с ранното украсяване и коледния дух са неща малко преувеличени. Всъщност аз нямам никакво кой знае какво коледно настроение. Усещам празника по това, че съм в отпуск и че прекарвам повече време със семейството си. Не украсата, нито кой знае какви подаръци ще ме накарат да се чувствам добре.

Всъщност преекспонираната украса за празниците ми идва малко в повече и ми омръзва. Като се започне от началото на декември, та чак до края на януари, когато се заменя със задължителните сърца.

Коледната украса поначало се прави на Бъдни вечер от цялото семейство. Всеки закача по една играчка, накрая се пускат светлините, пие се горещ шоколад или каквото има. Няколко часа по-късно е вечерята и така минава вечерта в чудесна обстановка.

Елхата се разваля на Йордановден или на Ивановден. Това е точно 6-7 дни след Нова година. Сумарно стават 13-14 дни украса. И по мое мнение две седмици са напълно достатъчни, за да се нарадваме на топчици, чорапчета, свещици и Дядо Коледовци.

Разни

Упражнения за хора, които работят в офис

Posted on 26.11.2015by PeshoMasaja

Повечето ми клиенти работят в офис пред компютър. Това са мениджъри, копирайтъри, маркетинг специалисти, администратори, чиновници и други. Те страдат от болки в кръста, скованост в раменете и врата, отекли крака и прочие. За тях прилагам отпускащ масаж като използвам ароматни масла и пускам джаз или друга релаксираща музика, за да намаля стреса.

Освен да посещавате масажист вие сами можете да се погрижите за вашия комфорт на работното място. За целта трябва да правите поредица от лесни упражнения. Ще се опитам да опиша някои от тях, а за допълнително движение, разгледайте това изображение, което намерих в мрежата.

Най-важното е да си правите почивка на всеки два часа. Разходете се из офиса за 5 минути, налейте си вода, излезте на терасата, ако имате такава. Докато сте прави стягайте мускулите на седалището или бедрата около 30 пъти. Разтъпчете се и направете малко кръгови движения с глезените си.

Вместо да разтривате с ръка врата си, по добре направете няколко бавни кръга. Два пъти в едната посока и два пъти в другата. Също вариант е да наведете главата си – напред, настрани, назад. Бавно.

Направете също така няколко кръгови движения с раменете или с цяла ръка.

За финал разперете и двете ръце настрани и с леко накъсано движение завъртете кръста си леко назад, така че да погледнете какво има зад гърба ви, но не прекалено назад, за да не пренатоварите кръста. Правете няколко път на едната и на другата страна. Ако се чувствате смутени в офиса, упражнението е подходящо да се приложи в домашни условия.

По обяд се разходете навън, ако времето за обедна почивка ви го позволява. Движете се преди и след работа, прибирайки се у дома. Всичко, изписано дотук, ще ви помогне да се чувствате по-добре и в тонус.

Разни

Споннтанност или разсъдливост?

Posted on 20.11.2015by PeshoMasaja

Има два типа хора, според моето мнение. Това са хората, които действат под въздействието на някакъв импулс и онези, които броят до 10 наум преди всяка своя постъпка. Вие от кои сте?

Може мнозина да се стараят да са по-сдържани и винаги премислят внимателно всяка ситуация преди да отреагират по какъвто и да е начин. Когато някой ги предизвика на улицата или в магазина, те запазват тон и отговарят все едно никой с нищо не ги е притеснил.

Друга голяма част от хората казват точно първото, което им е в главата, отреагират на мига и едва след това премислят. Често създават конфликтни ситуации и са по-склонни да влизат в спор и да го водят с цел да надделеят.

Предимството на първия тип е, че избягват напрежението и хората покрай тях са спокойни и уравновесени. Те са търсени и ценени като компания. С тях всичко е по-сигурно. Предимството на втория тип е че, околните умишлено внимават, действат предпазливо около тях, защото са им взели страха. Вдъхват респект и създават впечатлението на недосегаеми. Те са топли и склонни към приключения.

Недостатъците на първите е, че когато някой действа уравновесено, мнозина други могат да се опитат да му пречат и често спират да го уважават, докато самият той не реагира остро и не постави нещата на местата им. По-сдържани в чувствата си са и обикновено, макар и погрешно, са смятани за студени хора. Недостатъците на втория тип е, че поради бурния си темперамент губят много приятели и по принцип общуват по-трудно.

Повечето хора в нашето общество са по-спонтанни. Това се дължи на народопсихология, но и на географското разположение на страната ни. Антрополози са доказали че хората, които по изявено показват емоциите са тези от по-топлите страни, докато по-мълчаливи, по-податливи на депресии и по-мудни са хората от Север.

Независимо колко по-далече от нас са, аз предпочитам да общувам с по-затворени и разумни персони. Много по-лесно е, по-отпускащо и винаги можеш да научиш от тях как да запазиш самообладание. Освен това мисля, че начина на реакции показва много нивото на култура. Обикновено спонтанността не е белег на интелигентност. По-тихият и разсъдлив е способен да забелязва детайлите и интелектът му помага да отреагира подходящо на конкретна ситуация.

Разни

За какво не харчат пари богатите?

Posted on 07.11.2015by PeshoMasaja

За човек, чиито опит и работа е свързан с всевъзможни хора, съм чувал какви ли не неща и съм виждал много други. Клиентите и приятелите ми като цяло са интересни, а случките покрай тях – забавни. Това, разбира се, го казвам чистосърдечно и в най-добрия смисъл.

Изключително интересни са ми по-заможните хора. Знаем, че те като цяло са малцинство в нашето население и тъкмо за това често ми изглеждат като хора от различен свят. Те не само че се държат различно, но и имат съвсем друга представа за най-обикновени делнични дейности, като това да правиш покупки, например, като не си представяйте харчене. Искам да подчертая, че тук става въпрос за наистина богати хора, а не за някакви родни парвенюта. И като стана въпрос, ето някои неща, за които богатите никога НЕ ХАРЧАТ пари.

Богатите никога няма да си купят лотарийни билетчета, както се досещате.
Богатите не поддържат и кредитни карти, обяснимо защо.
Богатите не плащат за допълнителни гаранции, такси по покупки и допълнителни застраховки. Освен другото, което ви идва на ум, те ценят вещите си и гледат да ги пазят по-дълго време.
Заможните хора няма да харчат пари и за импулсни покупки. Чувството да си изкушен не им е толкова познато както на нас, простосмъртните. При тях просто такова нещо като „покупка на мига“ в магазин за хранителни стоки не съществува.
Колкото и да не ви се вярва богатите не харчат пари и за маркови дрехи в ежедневието си. Истинските богаташи са забелязвани с обикновени анцунг, шорти и тениска или дънки и спортни якета. За тях онези престижни марки са необходимост, когато са в работна среда или на публично събиране и нищо повече. През останалото време няма да се хвалят, че стъпват върху подметки за 500 евро или палтото им е по-скъпо от старата ви кола.

Факт е, че богатите хора не се стараят толкова да демонстрират стил, както правят по-обикновените, които внезапно са се сдобили с по-висок доход. Заможните хора имат съвсем различни представи за света от нас, които са свързани с това да преценят коя е най-разумната инвестиция, как да затвърдят и запазят бизнеса си, как да запазят семействата си и как да не се покажат на страниците на клюкарските издания.

Замислете се, че противното правят само търсачи на слава или материалистите, които като припечелят, гледат как да го афишират, като се превръщат в смешни грандомани и префърцунени дами и господа.

Стилът и класата не се купуват. Или се раждаш в такава среда и получаваш съответното възпитание от първите дни на живота си, или си от онзи малък процент интелигентни и съобразителни хора с вродена грация и чар, на които просто им е писано да израснат и знаят как да останат на върха.

Разни

Би ли живял на самотен остров? – ама сериозно

Posted on 28.10.2015by PeshoMasaja

В нещо като паразитни са се превърнали някои фрази. Такива са „тая държава“ (което отказвам да коментирам в блога си), „много лошо време“ (хората все се оплакват, когато няма какво да кажат) и „искам да замина на самотен остров“. Последното е израз на това, че всикчо ти е дошло до гуша. Mакар че в последния израз се върти един скрит копнеж.

Боже, ама само си представете самотния остров!!! Аз мога да го видя дори. Ей го там с бели плажове, лазурно, прозрачно море – чисто и красиво. Мога да помириша неподправения аромат на морска вода, не премесен с градски дим или миризми от крайплажни капанчета. Чувам тишината… А вие чува ли ли сте морската тишина? Тя се състои от шума на вълните, вятъра и крясъка на птиците. Виждам сенките на дърветата покрай плажната ивица. Представям си някъде там къщичка насред дърветата. Моята би била дървена с отворени дървени капаци и сръчно прикрепени стъпала към стволовете на дърветата. Обкръжена е с лека мрежа, която да ме пази от комарите нощно време. Общувам си само с малки животинки и си прекарвам супер откъснат от интернет, рекламите по телевизията, нахалните роднини и хора, които все недоволстват, че нямам време да се видим.

От друга страна обаче… колко време ще ми е приятно да остана на това място? А на вас? Първата седмица ще е вълнуващо. След това ще изчерпам желанието си да си ловя храната и да си стривам сухи листа за подпалки. Добре, ще си отспя за цяла година напред, ще се нарадвам на чистото море и чистия пясък и какво? След около месец ще ми залипсват приятелите, след тях и досадните роднини. И след като съм направил всичко, което може да се направи – като това да си построя къщичка, да си направя градинка, да си ловя, да изследвам, да плувам, да градя пясъчни замъци, да тичам, тренирам и заяквам, хващам здравословен тен и така нататък и така нататък – всикчо, което можете да се сетите като занимания… престоят ще ми омръзне. Ще съм ужасно отегчен и ще ми стане скучно.

Ще се замисля, че самотата всъщност не е толкова хубаво нещо, а островът е по-прекрасен, когато е споделен. Ще осъзная, че всъщност може би е по-добре да съм там, където нещата се случват, а не там, където нищо никога не се случва. Дори в този момент смятам, че бих желал да наблюдавам как се гради историята, отколкото да съм в периферията и да оставя времето да се измерва само с изгревите и залезите. Колкото и романтични да са те, пасивното съзерцаване ми се струва по-лошо, отколкото това да съм активна част от света и макар и малка прашинка от човечеството, да се опитам да повлияя на нещо… някъде там.

А ти кое избираш – живот на самотен остров или в големия и шумен град?

Разни

Красивите деца правят родителите си по-секси!?!

Posted on 15.10.2015by PeshoMasaja

Подобно заглавие видях в едно дамско списание днес сутринта и се подхилквам цял ден. Понякога си представям как някъде там, в някой офис стои някоя жена на средна възраст и измисля глупости. Резултатът от четенето на такива текстове е, че много мъже и жени превръщат фейсбук стените си в своеобразни идолни страници на своите децата, разбира се, смятайки тяхното гардже за най-хубавото. Хората се вманиачават по малките и невинните си същества и изтъкват качествата им като редица похвали, което в един момент може да се окаже много смешно за околните.

От психологическа гледна точка обаче, независимо дали става дума за родители и деца, човекът с по-ниско самочувствие от край време се стреми да се движи в компания, която се състои от красиви, преуспели хора с чувство за хумор или държание, което се смята за добро. Искат да бъдат забелязвани в тяхната компания, да бъдат заснети, тагнати, за да приемат от престижа на другите върху себе си. Подобно нещо се случват и когато желаят да се снимат с известна личност и бързат да се похвалят с познанството си.

Тогава обяснимо е защо баща или майка с красиво дете може да бъде мислен като по-секси. След като е създал такова съвършено същество, значи и той или тя са също толкова съвършени. Всяка детска смешка или усмивка омилостивява и радва. А ако майката или бащата са самотни родители, харесването на детето им поставя ред звездички и пред тяхната индивидуалност.

Изтъкването на детето прави параван пред недостатъците на родителя. Това поведение обаче е неправилно, защото всеки човек има свои качества, които в един момент не могат да бъдат скрити.

Разни

Джаз или Жица?

Posted on 23.09.2015by PeshoMasaja

На какъв стил музика релаксирате?

Питам ви, защото днес една клиента ми каза, че чела най-новото изследване на някакви учени в някой си сайт, че джазът и метъл/рок музиката били двата антистрес жанра.

Сега… някой някъде казал… хич не ми звучи правдоподобно. Това е като да напишеш онлайн „на Плутон кацна извънземно“… Ама клиентката ми беше много убедена и дори смяташе да започне да навлиза в двата стила, че да се отърсва от делничното напрежение. Сега, при това положение мисля, че говорим за самовнушение. Ако смятате, че нещо ще ви помогне – значи това непременно ще стане.

Ако тръгна да мисля логично върху информацията, която ми е непотвърдена… смисъл, ако я взема за истина, може би, не знам, би могло да се излезе, че има нещо вярно.

Джазът от край време товарят с функцията да успокоява нервите – може би, заради спокойната мелодия и инструменти като саксофона, който придава особено звучене. Той сякаш изтегля напрежението от тялото. Поне така се чувствам аз, когато слушам джаз. При това без да знам за никакви научни изследвания.

Жица яко да има. Ами има и за някои хора това е ежедневие. Обаче като общувам с такива хора, независимо че изглеждат страшни с тези дълги коси и черни дрехи, всъщност откривам доста благи и спокойни хора под визията. Явно този тип шумна музика води до действия – викане, крещене, подкачане, чрез които хората си избиват агресията и изкарват всичко от себе си. Все едно да блъскаш по боксова круша. Ефект – 100%.

Разбира се, има хора, на които нито един от двата жанра не им допада. Тогава не е нужно да релаксирате, с който и да е от двата, а си пускайте, тананикайте, танцувайте и почивайте с онова, което най-много харесвате.

Разни

Майките с повече деца имат по-често нужда от масаж

Posted on 17.09.2015by PeshoMasaja

Да си майка не е лесно. Но и да си баща не е така забавно понякога. Казвам ви го от личен опит. С много майки и бащи, които са лягали на масажната маса, съм обменял опит за това и онова.

Най-често нужда от масаж обаче имат родителите в многодетни семейства. Може би не вярвате, но не само ромите имат по четири деца, например. Лично аз имам две клиентки, които с радост разказват за дечурлигата, но и признават, че са безкрайно уморени. Дали с една средна за страната ни заплата могат да се гледа голяма челяд? Ами не знам – моите клиентки могат да си го позволят и дори могат всеки месец да си правят масаж. Може би доходите са им над средните за страната, но това не ми влиза в работата и малко ме интересува.

Идеята ми е, че има неща, за които се досещаме, но само такива майки и бащи могат да го разберат. Когато имате голямо семейство трябва да сте много, ама много организирани. Няма място за „мързи ме“ и “ ще свърша това след 5 минути“. Многодетните семейства имат йерархия. Първо са майката и таткото, които се грижат за всички, а след това са по-големите деца, които трябва да гледат с по-голямо внимание и търпени по-малките. Всяко едно дете се учи само да си оправя стаята, да си сгъва дрехите и да решава кои неща са за пране. Всяко става от масата и си отсервира. Всяко дете има свои нужди и прави списък с необходимите му неща, които постепенно майката и бащата да осигурят. И двете ми клиентки правят точно така. Без да се познават ми споделят почти едно и също, що се отнася на маниер на възпитание. Ако няма ред и дисциплина, просто не биха се справили.

Майките от своя страна трябва да обръщат по-равно внимание на всички деца, да следят дали изпълняват задълженията си, да им дават съвети, да ги завиват, да ги обличат, да ходят на работа и постоянно да са готови да разговарят с тях по телефона. Това е доста стрес, но вечерите, когато всички са заедно около масата и се смеят щастливо, са хилядократна отплата за усилията.

Какво още не знаете за многодетните семейства? – малката кола никога не стига; могат да възникнат спорове за боички, чанти, моливи, книги; едно да се разболее и всички са по веригата; често има борба за дистанционното; бойлер и пералня непрекъснато работят и мястото на простора никога не е достатъчно…

Мисля, че две деца са ми абсолютно достатъчни, но ако имам четири или пет… Еха, ще съм двойно по-горд мъж… т.е. баща 😉

Разни

Връзката между позитивното мислене, любовта и хлябът на Елиаз– хлебозавод Горубляне

Posted on 06.09.2015by PeshoMasaja

Като човек, който постоянно мисли за силата на тялото, добрия тонус и следи доброто здраве както на клиентите си, така и на самия себе си, се стремя винаги да давам положителен пример. Та… попаднаха на хляб от хлебозавод Елиаз и останах впечатлен от нетипичното послание, изписано върху опаковката „Хлябът е вибрация и светлина”.

Има си причина за това и думите не са случайни. Много популярно е мисленето, че всяка храна изгражда организма ни като му доставя най-необходимите съставки, защото в нея е скрит информационен код. Помните ли, че преди време имаше много нашумял филм, който говореше, че най-полезна за организма ни е живата вода – онази прясна вода, която идва точно от водоизточника си. Водата, която идва от тръбите вече не носи енергийния си заряд, или казано с по-специфични думи – не носи вибрациите, които ще стабилизират организма ни.

Хората, които не приемат качествена храна израстват хранително отровени, което ще рече че изкуственото замърсяване, засегнало организма им не им позволява да разгърнат потенциала си. Смята се дори, че те постепенно придобиват нехарактерни черти като егоизъм, агресивност и живеят под стрес.

Обратното на написаното дотук –всички вие трябва да сте забелязали колко добре се чувствате когато отидете сред природата – на чист въздух, сред зеленина, или когато започвате да се храните с ваша домашно приготвена храна или такава, добита по естествен път, без да е опакована във вакуумна опаковка или преработена през машина. Това е усещането, за което ви говоря. Чувствате се по-здрави, кожата ви засиява, дишате с пълни дробове. Това чувство не можете да назовете, но то е от онези неща, които са невидими за окото, но знаете че са там и не ви трябват химични анализи или научни доказателства за да ги приемете. Също както знаете, че въздухът е навсякъде около нас и чрез него ние можем да живеем, макар да не го виждаме.

Няма по-добър начин да покажеш, че продуктът в който влагат толкова много работа в Елиаз, е чист и се стреми да ви поднесе именно това състояние на позитивно чувство на баланс на целия ви организъм. Изведнъж придобивате енергия и имате ентусиазъм да се захванете за работа и да свършите всяка задача по възможно най-добрият начин. После сте безкрайно удовлетворени от себе си и в главата ви изниква думата „щастие”.

Всъщност, това, което изпитвате е любов на едно ментално ниво. Или по-скоро чувството, което вие не можете да осъзнаете като такова, но това, че се настройвате позитивно към себе си, към света, към близките си. Интересно че любовта във същата тази форма присъства и в дъновизма – учение, което набира все по-голяма популярност. Като основна макро и микорокосмическа категория, която действа във всички аспекти на човешкия живот, любовта се разглежда като стремеж – в емоционалната ни сфера, като чувството – вътре в душата ни, като силата, която ни позволява да създаваме идеи и да контролираме света си, и като принципи, вътре в самия ни дух.

Ето как нещо толкова малко и естествено като хляба може да бъде нещо толкова основополагащо, за да постигаме успех във всяко едно отношение. Точно може би и затова хлябът на хлебозавод Елиаз има толкова истински, богат вкус и не прилича на нищо от онова, което сме хапвали преди. Лично аз си взимам „100 Зърна” и ще продължа да го правя и за в бъдеще, защото по мое мнение е това, което търся искам и като визия и като вкус на продукт, в чиято работа в Елиаз е вложено не просто труд, а усърдие за създаването на нещо стойностно. И това си личи.