И защо е тази настървеност, хора? Щеше да е много хубаво да се обичаме такива, каквито сме. Ако няма разбирателство и любов – какъв е смисълът на всичко? Тук идва и темата за Господа, но тя е тежка и са нужни хиляди думи, за да обобщя опита си по нея, от дискусии с хора.
В общи линии, вярващите в Господ са или част от религия или от секта, която ги ограничава. Невярващите в Господ, атеистите, толкова са сграбчили тази идея, че не им позволява да бъдат широко скроени, и мисля, че не искат да си признаят, защото Егото им е обвързано с виждането, че такъв няма. И най-накрая моето мнение: нещо, което може да се нарече Господ според мен има, но не може да се докаже обективно, само субективно. Доказал съм си го с преживявания, които съм имал, а след това каквито и научни обяснения да са ми хрумвали са били неправдоподобни.
В същото време, този Господ няма религия и поповете със сигурност не са му представители. Господ може да се открие, както в църквата, така и у дома, така и във всяко живо същество, че дори предмет, атом, структура.
Това, което предпочитам за себе си, е да остана широко скроен. Винаги изслушвам и двата типа хора – вярващите и атеистите. И малко по-малко допълвам и изчиствам моите вярвания. А те са важни. Много важни за житейската ми философия.
CategoriesРазни